Главная   А  Б  В  Г  Д  Е  Ж  З  И  Й  К  Л  М  Н  О  П  Р  С  Т  У  Ф  Х  Ц  Ч  Ш  Э  Ю  Я  Документы
Реклама:

146

Прошение жителей Гацко В. В. Безобразову с сообщением о разорении турками церкви и расправах с населением

Не позднее 7(19) октября 1860 г.

(Датируется по препроводительному документу)

Милостивнейшему консул бегу русскоме

Како ми ядна и плачна райя гатачка молимо и плачимо и любимо ти руку да ядном гатачком фукаром промислиш, а видио се наш зулум и како нам не дадоше да че тебе и сваке наше зулуме исплакати, како што смо запали мечу едне лаве и наше зулумчаре, те нас мучае свакием мукама и чинезулуме што никако више дурати не можемо, а потом молимо те с божией стране како доче мир алай бег Садр-Азамов и царски вечиль неколико нас нему доче прво за цркве упита, а ти се сам господине видио како су Турци разорили и поробили и наш закон баталили да се не може литургия служити. Сваку су ствар однели: прво из Самоборске цркве едну одежду, валяла гроша 500, и едан епитрахиль, и он валя гроша 500, и едан путир, он е метнут гроша 500 и валяо е и три чеса, и извиет, и остале халина за тальера 20, и едан завес с трапезы гроша 60 и едан чираг пребьен, и он; гроша 50 и два плята, он гроша 30 — 40 ва[л]яли су, и евангелие и апостол и литургия и трачеле, па из Казаночке свака црковна работа однешена и трапеза извалена, и црква провалена, па и добрельска, тако и градичка и горе осквернена, да се никако у нима закон свршить не може без црковних справа и деспота. И ер су нам и попа ухапсили, а остало 120 куче поповине, ту нити се крщчава ни венчава ни нихова закона свршуе Може ли тай народ тако без свога пастира,... (Слово неразборчиво) па вас молимо и кумимо да нам попа и те сужне пушти, а на нема турские мртве главе ни куче да су поробили, а амо се нама ние файде за них никако молить но све раде ко су научили а нас су с ниховим зулумом у планине очерали, биючи у подне на свом дому царску раю в башка по ночи, и кад нико не види и куче нам поробили и попалили. А бию царску раю коя сваки царски текялиф дава и хизмет чини прво лани у подне пред ньеговом кучом Глигора Слепчевича, па само све не би погроили, но летос Павла Белогрлича и Луку Янешевича, на три сина Богдана Гргоровича и два наемника, на сина Сима Гргоровича у Метохию доведоше, па га смакоше и на сваке муке удараше. И не зна му се ниче гроба, ни мрамора; па у Жаневицы двие жени Голуба Додаровича пушками убише, и у ватру турише, и куче поробише, и попалише. Па на пржинама посекаше Стояна Шаренца и ньегова два сина у ньеговой куче на ручку, и мал очераше. Па господине знаш долазили су да вучие за сина Михаила Тепавчевича и Кузма Слепчевича, то знате и видите, потом сваку нашу неправду, вьеруйте, кад су Голию поробили и попалили, убили су едну сироту жену, а господине момимо те ако нама то не веруешь завни [298]

Попа и Тома по[х]ни упитай и закуни, ели тако. Милостивейшему господину консулу бегу, любимо ти руку кои си за род христиански

Глигор Топавчевич,

Рада Перешич,

Тома Папович,

Спасое Ненадич,

Малеша Тепавчевич,

Чоко Горанович

Станко Степчевич,

поп Стахорович,

Лука Вукоманович,

Драго Ропчевич,

Филип Чорович

и свая рая

Верно: Вал. Безобразов

АВПР, ф. Посольство в Константинополе, д. 2048, л. 141-142. Заверенная копия.