146
Прошение жителей Гацко В. В. Безобразову с сообщением о разорении турками церкви и расправах с населением
Не позднее 7(19) октября 1860 г.
(Датируется по препроводительному документу)
Милостивнейшему консул бегу русскоме
Како ми ядна и плачна райя гатачка молимо и плачимо и любимо ти руку да ядном гатачком фукаром промислиш, а видио се наш зулум и како нам не дадоше да че тебе и сваке наше зулуме исплакати, како што смо запали мечу едне лаве и наше зулумчаре, те нас мучае свакием мукама и чинезулуме што никако више дурати не можемо, а потом молимо те с божией стране како доче мир алай бег Садр-Азамов и царски вечиль неколико нас нему доче прво за цркве упита, а ти се сам господине видио како су Турци разорили и поробили и наш закон баталили да се не може литургия служити. Сваку су ствар однели: прво из Самоборске цркве едну одежду, валяла гроша 500, и едан епитрахиль, и он валя гроша 500, и едан путир, он е метнут гроша 500 и валяо е и три чеса, и извиет, и остале халина за тальера 20, и едан завес с трапезы гроша 60 и едан чираг пребьен, и он; гроша 50 и два плята, он гроша 30 — 40 ва[л]яли су, и евангелие и апостол и литургия и трачеле, па из Казаночке свака црковна работа однешена и трапеза извалена, и црква провалена, па и добрельска, тако и градичка и горе осквернена, да се никако у нима закон свршить не може без црковних справа и деспота. И ер су нам и попа ухапсили, а остало 120 куче поповине, ту нити се крщчава ни венчава ни нихова закона свршуе Може ли тай народ тако без свога пастира,... (Слово неразборчиво) па вас молимо и кумимо да нам попа и те сужне пушти, а на нема турские мртве главе ни куче да су поробили, а амо се нама ние файде за них никако молить но све раде ко су научили а нас су с ниховим зулумом у планине очерали, биючи у подне на свом дому царску раю в башка по ночи, и кад нико не види и куче нам поробили и попалили. А бию царску раю коя сваки царски текялиф дава и хизмет чини прво лани у подне пред ньеговом кучом Глигора Слепчевича, па само све не би погроили, но летос Павла Белогрлича и Луку Янешевича, на три сина Богдана Гргоровича и два наемника, на сина Сима Гргоровича у Метохию доведоше, па га смакоше и на сваке муке удараше. И не зна му се ниче гроба, ни мрамора; па у Жаневицы двие жени Голуба Додаровича пушками убише, и у ватру турише, и куче поробише, и попалише. Па на пржинама посекаше Стояна Шаренца и ньегова два сина у ньеговой куче на ручку, и мал очераше. Па господине знаш долазили су да вучие за сина Михаила Тепавчевича и Кузма Слепчевича, то знате и видите, потом сваку нашу неправду, вьеруйте, кад су Голию поробили и попалили, убили су едну сироту жену, а господине момимо те ако нама то не веруешь завни [298]
Попа и Тома по[х]ни упитай и закуни, ели тако. Милостивейшему господину консулу бегу, любимо ти руку кои си за род христиански
Глигор Топавчевич, Рада Перешич, Тома Папович, Спасое Ненадич, Малеша Тепавчевич, Чоко Горанович |
Станко Степчевич, поп Стахорович, Лука Вукоманович, Драго Ропчевич, Филип Чорович и свая рая |
Верно: Вал. Безобразов
АВПР, ф. Посольство в Константинополе, д. 2048, л. 141-142. Заверенная копия.